Карта - Чаталхьоюк (Çatalhöyük)

Чаталхьоюк (Çatalhöyük, от думите çatal – вилица и höyük – могила, хълм) е селищна могила в южната част на Анадола, на територията на днешна Турция.

Под нея е открито голямо праисторическо селище, датиращо от новокаменната и каменно-медната епоха. Датирано е към 7500 – 5700 г. пр. Хр. Това е най-голямото и най-добре запазено неолитно селище, открито дотогава. Включено е в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство през 2012 г.

Чаталхьоюк е разположен над пшеничените полета на Конийската низина, югоизточно от днешния град Кония (древният Икониум) в Турция, на около 140 km от двукратерния вулкан Хасанда. Източното селище формира хълм, висок около 20 m над низината по време на най-късното заселване в новокаменната епоха. При могилата също така има и още едно селищно хълмче на изток и малко византийско селище на няколкостотин метра на изток. Праисторическата селищна могила е изоставени преди началото на бронзовата епоха. Река Чаршамба тече между двата хълма, така че къщите са построени върху наносна глина, която може би е била важна за земеделието по това време.

През различните периоди селището е наброявало между 5000 до 8000 жители. Археолозите не откриват следи от големи различия в общественото положение и имуществото им. Смята се, че жените и мъжете били равнопоставени. Помещенията със стенописи служели за религиозни обреди или за съвещания на родовите първенци. Най-почитана била Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят. Мъжкото божество било почитано в образа на бик.

Около 6500 г. пр. Хр. Чаталхьоюк бележи своя пик в гъстотата на населението – между 5000 и 10 000 души обитават постройки в рамките на селището. След тази дата, поради неясни причини много жители напускат селището и започват да основават нови по-малки селища. Чаталхьоюк все още се обитава, но от по-малко на брой хора, които вече са скотовъдци и вероятно са изоставили до голяма степен лова на диви животни. Забелязва се също така и отмиране на старите погребални ритуали (под подовете на помещенията) и богатото декориране със стенописи.

Селището е открито от Джеймс Меларт през 1958 г. Той е и ръководител на първите археологически разкопки продължили четири сезона от 1961 г. до 1965 г. Резултатите от първите разкопки доказват, че в този праисторически период Анатолия е била център на развита човешка култура. Открити са 18 културни пласта, богати на находки и структури изградени от човешка ръка. Най-старият културен пласт датира от 7100 г. пр. Хр., а най-късният от 5600 г. пр. Хр.

В средата на 1960-те Меларт е уличен в иманярство от турските власти по време на Аферата Дорак, когато той публикува скици на златни артефакти датиращи от Бронзовата епоха, които впоследствие изчезват. Така се стига до издаване на забрана за достъпа му до Турция и разкопките на Чаталхьоюк са прекратени. Едва през 1993 г. археологическото изследване на обекта е възобновено под ръководството на проф. Йън Ходър.

Новият екип предприема мащабни и много амбициозни разкопки на обекта. Ходър използва случая, за да тества методите на тогава противоречива теория за пост-процесуалната археология, в реални полеви условия. Наред с традиционните археологически методи на изследване, нови тълкувания на находките и обекта. Поставен е силен изследователски акцент върху използването на цифрови технологии, в услуга на експериментало-рефлексивна методологична рамка на проекта. Спонсори и сътрудници в новото проучване са Япи Креди, Боинг, Университета на Йорк, Университета Селчук, Британски институт в Анкара, Университета на Кардиф, Станфордския университет, Турската културна фондация и Университета в Бъфало.

Размерът на Чаталхьоюк в различни източници варира от 32 декара (12,96 хектара) и 13,5 хектара до 20 хектара. Това предполага, че селището е с огромен размер, като едва 5% от цялата територия на обекта е проучена.